:36:06
Имах си стая в апартамента ни, в хотела.
:36:09
Почти като Оливър Туист
:36:12
Времената бяха трудни. Но знаеш ли какво?
Бяхме щастливи.
:36:17
Не съм виждал по хубава гледка от тази.
- Страхотна е, нали?
:36:20
Вземах си малко сладолед
и касетката на Карол Кинг...
:36:23
...и наблюдавах съседите.
:36:25
Очудващо е, какво можеш да видиш. Вечер
всички от сградата излизаха пред нея.
:36:28
Бащите седяха на ъгъла.
Майките на другия.
:36:32
Децата просто си караха колелата наоколо.
:36:35
Както виждаш, не са се променили много неща.
:36:38
Г-н и г-жа Голдфарб седяха
по средата на улицата...
:36:41
...пазейки място за паркиране за децата си,
които щяха да дойдат следващия уикенд.
:36:47
А ти беше тук сам-самичка.
:36:49
Трудно е да намериш тихо място
в Бруклин, където да помислиш.
:36:53
Или за да намеря някакъв отговор
на спора с майка ми.
:36:58
Да.
:37:00
Да, тя е ужасяваща.
:37:02
Мислех, че ще ме убие и ще
ме даде за храна на бедните.
:37:05
Да, такава си е.
:37:08
Но за добро или лошо, тя беше гласът в
главата ми, който ме подтикваше към успеха.
:37:13
Предизвиквай общоприетите неща. Никога
не се задоволявай с 5 вместо с 6 на изпит.
:37:17
Някога получавала ли си 5?
:37:18
Говорим хипотетично.
- Правилно.
:37:22
Разбира се, колкото и да се опитвам,
никога няма да задоволя нейните очаквания.
:37:28
Ами, има и по-лоши неща в живота.
Като никой нищо да не очаква от теб.
:37:42
Има нещо странно в тази торта.
:37:45
Соя.