:02:09
25 години по-късно
:02:14
- Дейвид Бъзник.
- Току що кацнах в Сейнт Луис.
:02:16
- Надявам се да си ми написал речта.
- Разбира се, сър. Цяла нощ я писах.
:02:20
Очаквам речта ви, г-н Хед.
Никога не съм бил в Сейнт Луис.
:02:23
Благодаря ви, че ми позволихте да
дойда с вас--
:02:28
Да. Да. Звучи чудесно.
:02:30
Ако си свършим работата
ще се радвам да отидем в джаз клуб.
:02:33
Страхотно.
:02:34
- Пак ти затвори, нали?
- Ами да.
:02:37
Той е глупак. На теб ти дойде идеята за
дрехи за дебелите котки.
:02:41
Той дори не ти благодари.
Трябва да ти даде повишение.
:02:44
Освободи се място за творчески директор,
така че....
:02:47
Трябва да повдигнеш този въпрос пред него.
Използвай възможността.
:02:50
Ще измисля нещо.
:02:52
Трябва да тръгвам.
:02:55
Ще ми липсваш.
:02:59
Оня ни гледа.
:03:01
Знаеш, че не обичам да ме гледат
когато се целувам.
:03:03
Извинявай.
:03:06
Пази се.
:03:08
Добре. Чао.
:03:12
Дейв....
:03:15
Приятен полет.
:03:26
Извинете.
:03:34
Мисля, че сте седнали на моето място.
:03:37
Хайде бе, приятел. Вече се настаних тук.
Не можеш ли да седнеш другаде?
:03:41
Предполага се, че трябва да се седи на
определено място.
:03:44
Кой го е грижа? Просто седни на моето място.
:03:50
Извинете. Това място е свободно.
:03:56
Добре. Благодаря.
:03:59
Няма защо.