:46:03
..как можеш да искаш да
направиш нещо друго,
:46:05
..освен да ги вземеш в обятията си?
:46:14
Помниш онова момче в Лондон.
Джоджо?
:46:16
Да, разбира се.
:46:18
Той беше първият 10 годишен,
когото спасих.
:46:21
Беше толкова слаб,
че едва се държеше.
:46:23
Но той намери сила да зарови
останалите от семейството си.
:46:30
Ние нямаме и представа
какъв кураж се изисква за това.
:46:34
Той ми пишеше
малките бележки.
:46:39
Помагаше ми в клиниката.
:46:40
Беше добър.
:46:43
Той беше сладък, той беше добър.
:46:45
Той искаше да бъде като мене
и това ми харесваше.
:46:47
Искам да кажа,
че това е глупаво и детинско..
:46:49
..но това ме караше да се
чувствам добър.
:46:50
И го взех с мен в Лондон..
:46:52
..моят талисман,
моята храбра Африка.
:46:57
Как можах да постъпя
така глупаво?
:47:01
Как можах да бъда
толкова егоцентричен?
:47:13
Смисълът е, че...
:47:18
..той беше мой приятел.
:47:22
Той имаше име.
:47:26
И сега си го спомням.
:47:34
Ако всички, които губех,
имаха имена...