:45:00
Защо е толкова трудно
:45:01
-да се разговаря с теб?
-Защо на теб?
:45:03
Защо никога не казваш името ми?
:45:05
Моля?
:45:07
Никога не изричаш името ми.
:45:09
Защо?
:45:10
Какво е първото нещо, което
правиш когато си настинала?
:45:14
Какво?
:45:15
Какво е първото нещо, което
правиш когато си настинала?
:45:20
Пилешка супа, аспирин, уиски.
:45:22
Все някога си настивала?
:45:25
Аз не раз...
:45:26
Да не взимаш нищо,
просто да си стоиш настинала.
:45:28
-Не.
-Не.
:45:28
И това сме ние, нали?
:45:30
Удавяме я, убиваме я, сковаваме я.
:45:32
Всичко, за да не я усетим.
:45:34
Знаеш ли, когато, бях доктор в Лондон
:45:36
никой, никога не ми е казвал "матанай".
:45:37
Не ти благодарят,
така както го правят тука,
:45:39
..защо тук са опитали всичко.
:45:41
Директно то Господа.
:45:42
Тук няма упойки,
няма болко-успокояващи.
:45:45
Тук има най-странното чисто нещо -страдание.
:45:52
И когато виждаш този вид кураж в мал...
:45:59
...в децата...
:46:03
..как можеш да искаш да
направиш нещо друго,
:46:05
..освен да ги вземеш в обятията си?
:46:14
Помниш онова момче в Лондон.
Джоджо?
:46:16
Да, разбира се.
:46:18
Той беше първият 10 годишен,
когото спасих.
:46:21
Беше толкова слаб,
че едва се държеше.
:46:23
Но той намери сила да зарови
останалите от семейството си.
:46:30
Ние нямаме и представа
какъв кураж се изисква за това.
:46:34
Той ми пишеше
малките бележки.
:46:39
Помагаше ми в клиниката.
:46:40
Беше добър.
:46:43
Той беше сладък, той беше добър.
:46:45
Той искаше да бъде като мене
и това ми харесваше.
:46:47
Искам да кажа,
че това е глупаво и детинско..
:46:49
..но това ме караше да се
чувствам добър.
:46:50
И го взех с мен в Лондон..
:46:52
..моят талисман,
моята храбра Африка.
:46:57
Как можах да постъпя
така глупаво?