:02:03
- Двадесет и три.
- Двадесет и три. Извинявай.
:02:05
И си мислех, че малка промяна
би ни се отразила добре...
:02:09
например, този стар матрак,
който е толкова неравен.
:02:11
- Може би трябва просто
да се отървем от него.
:02:13
Не ставай смешен, скъпи. Знаеш, че
неравностите могат да се махнат.
:02:17
Какво говориш? Можеш просто
да ги изтупаш от матрака ли?
:02:20
Да, просто трябва
здравичко да го потупаш.
:02:22
- И ще стане пак равен?
- Да, да.
:02:24
Просто започваш... Просто започваш
да го потупваш равномерно...
:02:33
Внимавайте.
:02:39
- Има куче върху мен!
- Дванадесет е невероятен брой деца...
:02:41
но малкото семейство
никога не ни е идвало на ума.
:02:44
Разбирате ли, Том харесваше това, че
е израстнал със 7 братя и сестри.
:02:49
А след като сестра ми почина,
прекарвах повечето време...
:02:51
в мечти да имам
седем братя и сестри.
:02:54
Том и аз се запознахме
в Политехническия университет в Илиноис.
:02:57
Той завършваше и мечтаеше да стане треньор
на футболния отбор там.
:03:01
А аз бях първокурсничка с надежда
да стана спортен репортер.
:03:04
Той искаше осем деца,
аз исках осем деца. Бум.
:03:07
Един час по-късно,
вече знаех, че той е единствения.
:03:10
Сватбата беше само
със семейството.
:03:12
А, и Шейк Макгуайър,
кума на Том.
:03:15
Какъв глупак.
:03:18
Година по-късно,
се роди първото ни дете - Нора.
:03:20
Обожавах да я взимам с мен
на работа.
:03:24
След като се родиха Чарли и Лорейн, осъзнахме,
че мечтата ни да живеем в града...
:03:26
и да имаме осем деца
и две кариери няма да стане.
:03:30
Колкото и да мечтаехме за кариери,
повече искахме голямо семейство.
:03:33
Та Том се задоволи с треньорски пост
в трета дивизия в Линкълн...
:03:37
аз престанах да пиша за Трибюн
и се преместихме в провинцията.
:03:40
Бяхме доста заети,
когато се преместихме в Мидлънд.
:03:42
Вече имахме Хенри, Сара, Джейк и Марк
в няколко поредни години.
:03:46
И тогава се запътихме към магическото
число осем, а вместо това...
:03:49
получихме първата двойка
двуяйчни близнаци - Джесика и Ким.
:03:52
- Девет деца.
- Хайде, хора. Хайде.
:03:55
Помахай! Здравей!
:03:59
С всяко следващо дете, Том и аз все повече
се отдалечавахме от мечтите за професионална изява.