:29:00
- Не си го казвал.
- Сега ти го казвам, бебчо! Уху!
:29:06
- О! Уоа!
- Mмм!
:29:08
Ooх!
:29:09
О, Боже мой! Не можете ли поне да
почакате да изляза от стаята?
:29:13
Можеш ли да побързаш?
:29:17
- Добре, обаче има едно условие.
- Какво?
:29:19
Помолиха ме да отида в Ню Йорк
за няколко дни.
:29:24
- Oх.
- "Oх"?
:29:26
Това беше хубаво "oх,"
като в "добре. "
:29:30
Да, не е най-подходящия момент.
:29:32
- Но ти ще отидеш в Ню Йорк. Мога да се справя.
- Ще се оправиш.
:29:35
Да.
:29:36
Да, но откакто се преместихме,
не си си бил много време в къщи.
:29:41
А ще се наложи, знаеш,
пазаруване на закуски...
:29:44
обличане,
къпане, за да са чисти...
:29:46
- и слагане по леглата, разхождане на Гънър..
- Знам го. Правил съм го.
:29:50
- Обмисляш ли го?
- Не го обмислям.
:29:53
Отиваш. Нора може да ми помага
с домакинската работа.
:29:59
Ню Йорк. Уау.
:30:01
Да, уау.
:30:17
Много е гадно. И вие ми липсвате...
:30:19
но, трябва да си намеря работа.
:30:21
Здравей, Лорейн.
:30:23
Добре, ще опитам
да дойда, скъпа.
:30:25
Здравей, Кими. Да, знам, че напоследък
не съм си била в къщи.
:30:29
Пак се опитват да ме вържат!
:30:31
- Просто им кажи, че не можеш да го направиш.
- Ще почакате ли за малко?
:30:34
Лесно ти е да го кажеш.
Ти си едно дете.
:30:43
Може да е забавно
да ги наглеждаме заедно.
:30:45
Не! Не!
:30:48
Не. Знаеш, какво стана,
при последното ни посещение.
:30:50
- Те те посрещнаха в семейството.
- Те ме запалиха!
:30:54
Само панталоните ти.
:30:56
Скъпа, аз съм актьор, нали? И, да, вярно,
че бяха само панталоните.