1:08:00
нито пък ми донесе супруга,
а сега , и нищо няма да ми остане.
1:08:03
Защо хората ядат
когато си искат,
1:08:05
спят, когато им се приспи,
ловуват, когато им се ловува...
1:08:07
Можем ли да проумеем
такъв живот
1:08:09
Кухнята на живота. . .
1:08:13
Но ако предназначената ми съдба
не е тази, то къде е моята тогава?
1:08:16
Окъде на къде съдбата ми ме
заставлява да очаквам друго?
1:08:26
Ти. . . Е да!
1:08:33
Та така значи,какъв е моя път?
1:08:37
АЗ не исках да ти казвам това -
боях се да не те загубя
1:08:40
и загубих в този момент,
когато казах . . .
1:08:43
Какво си казала?
1:08:45
Я никого още не съм обичала,
1:08:48
затова не зная,
може ли да нарека любов това,
1:08:51
което ме направи толкова
сщастлива и толкова нещастна.
1:08:58
Аз много често
повтарях тази дума,
1:09:00
но никога нищо подобно
не чувствах.
1:09:06
Мълния ме порази внезапно,
1:09:07
и аз съм благодарен на небето
за това просветление!
1:09:21
Господине , остават ,
всичко на всичко две минути.
1:09:24
След минута ще бъдат две.
1:09:26
Твоите номера не са за мен, аз
познавах твоята майка, полковата курва,
1:09:29
не е исключено,да съм аз този
от когото си се пръкнал на този свят,
1:09:31
така че твоите номера
си ги заври-знаеш къде.
1:09:33
На, пий, може,
мозъкът ти да се върне на място.
1:09:39
защо не обърнах внимание още отначало
че ти за един момент се разсея?
1:09:43
Това което виждам сега?
1:09:45
Нощ, завора, страх -
ето какво ти е липсвало.
1:09:48
Битрябвало да съзряваме по рано.
На 20 да мислим, като на 50.
1:09:52
Тогава щяхме да разберем главното.
1:09:54
- Главното за кое?
- За живота.
1:09:57
Добро, зло, истината и лъжата. . .