:43:10
-Защо се върна?
-Децата ми. Липсват ми децата.
:43:14
Не знаех, че имаш деца.
:43:17
Защо мислиш така?
:43:21
По-големият ми син иска да стане учител.
Не знам какво му става.
:43:25
Сякаш марсианци са идвали
и са му промили мозъка.
:43:29
-Какво иска да преподава?
-Schmoogs. Можеш ли да повярваш?
:43:39
Ей, липсва един от моите....
:43:42
Липсва един от амулетите
на гривната ми.
:43:53
Може би е останал на "Бродуей".
:44:04
Ей...
:44:09
...има нещо,
което наистина искам да ти кажа.
:44:12
О, да?
:44:15
Стори ти се, че се познаваме.
Видях те в "Червената Костенурка".
:44:18
През цялото време си мислех,
"Виждал съм това момиче и преди."
:44:21
А сега ми казваш, че си ме срещнала в "Червената Костенурка".
:44:24
-Не мисля така, скъпа.
-Беше тъмно...
:44:27
...и бях с очилата си.
:44:32
И там имаше мъж...
:44:33
...и момиче, и тя му духаше.
:44:37
Духаше му?
:44:41
-А ти наблюдаваше.
-О, така ли?
:44:44
Харесва ти значи да правиш такива неща?
Харесва ти да гледаш ли?
:44:47
Не си ли спомняш момичето със
син маникюр и с диаманти по тях?
:44:52
Какво каза? Син маникюр?
:44:56
-Тя имаше ли кестенява коса?
-Да.