:16:31
Моля те недей.
:16:35
Чудя се какво Рохит си записва
в този черен тефтер,
:16:38
никога не съм го питала...
:16:40
Той е луд.
:16:42
Когато го видях за първи път не го харесах въобще.
:16:46
Но днес ми е приятел, много близък приятел...
:16:51
В общи линии е добро момче,
мога да ви го гарантирам... знаете ли защо?
:16:56
Защото тази вечер не отмени срещата си.
:16:59
За теб.
:17:08
Рохит Пател, когато съм с него
забравям за всичките си проблеми вкъщи.
:17:15
Добре ли си, синко? Дано не си ранен...
-Съжалявам, бабо.
:17:19
Съжаляваш? Не виждаш ли?
Ами ако моя Шив се беше ударил?
:17:24
Какво правиш? Тя е просто дете...
:17:26
Дете? Разглезила си я.
:17:27
Нейн дълг е да се грижи за брат си.
:17:29
А твоя да прощаваш... не да посягаш.
:17:31
Не можах да простя на теб... а коя е тя?
:17:33
Да ми простиш? Какво съм направила?
-Забрави...
:17:36
Не, не... кажи... в какво съм сгрешила?
:17:37
Виж... просто замълчи...
:17:38
Едно и също всеки ден! Кажи го най-после.
:17:40
Не ме карай да си отварям устата.
:17:41
От какво те е страх? Кажи...
:17:43
Заради теб сина ми...
:17:44
Бабо! Достатъчно...
:17:54
Истината, която се знаеше толкова години,
но никога не беше изричана на глас...
:17:57
беше излязла наяве днес.