1:04:03
Съвършеното семейство на Джия
имаше нов член
1:04:06
Обичам те, Аман.
1:04:10
А колкото до мен,
1:04:12
смеех се... научих се да се усмихвам.
1:04:18
Беше страшничко
1:04:20
При толкова много щастие
1:04:22
може би тъгата ни чакаше точно зад ъгъла?
1:04:25
Какво има?
1:04:28
Защо си толкова тиха?
Да не би някой да е умрял?
1:04:31
Млъкни, Аман.
1:04:33
Имам нужда от още време
1:04:35
Не, нямаш време.
1:04:37
Ресторанта ще затвори.
Трябва да поръчаш сега.
1:04:38
Не говоря за ресторанта
1:04:42
Не е време за шеги.
1:04:43
Проблемът е сериозен.
1:04:45
Предупредих те преди да дойдеш в Ню Йорк, че...
1:04:47
Какво искаш да кажеш?
Че не трябваше да идвам, така ли?
1:04:49
Кога съм казала такова нещо?
1:04:50
Нали не ми казваш това?
1:04:55
Не разбираш
1:04:57
Имам нужда от време.
Твоето и моето.
1:04:59
Разбирам, Прия.
1:05:04
Дойдох в Ню Йорк заради теб,
само заради теб.
1:05:06
Така че каквото и да кажеш,
ще го направя.
1:05:09
А колкото до времето,
цялото ми време е твое.
1:05:14
2 месеца.
Трябва да напуснем след 2 месеца.
1:05:25
С ваше разрешение...
1:05:27
Мога ли да помогна с нещо?
-Всемогъщи Боже!
1:05:29
Толкова лоши дни ли дойдоха,
че да търсим помощ от Гуджарати?
1:05:33
Чудя се чие ли зло око ни е нарочило?
1:05:35
Сигурно е твоето
1:05:37
А и кога си ми помагала,
че да се чувстваш зле днес?
1:05:40
Мамо, моля те. Вие двете не започвайте.
1:05:43
Проблемът е сериозен.
-С просто решение.
1:05:46
Млъкни, Аман. Това е семеен въпрос.
1:05:47
Точно затова го казвам.
1:05:48
Но ние не сме...
-Млъкни, очилатке.
1:05:51
Джени, ресторанта ти не върви...
но и не трябва.
1:05:57
Защо ли?
1:05:58
Кажете ми какво има в този ресторант,