:01:14
Мамо? Мамо?
:01:38
Това, което си спомням най-много
са човешките гласове.
:01:45
Нещо като подухване на вятър.
:01:50
И смях.
:01:54
Все едно всички бяха заети с нещо.
:02:00
Като чели нещо имаше значение.
:02:16
Знам какво направих.
:02:19
И не искам прошка,
от теб, или от когото и да било.
:02:23
Не го заслужавам, и, мойте уважения,
щастлив съм тук.
:02:28
- Щастлив?
- Е, мисля, че всичко е наред.
:02:32
Мисля, че тук съм си на мястото.
:02:34
Намирам го за интересно, че мислиш,
че си решил, че...
:02:37
...тук ти е мястото.
:02:39
Сега, след като си прекарал 21 години и
шест месеца в Атбъро.
:02:44
А преди това 1 година и 5
месеца в юношеското училище в Уентуърт.
:02:49
Да, сър, точно така, и очаквам
да остана тук като осъден.
:02:55
Боя се,че нямаш
никакъв избор.