:50:02
Ще използвам моето, моето, моето
въображение
:50:07
Ще те накарам да прозреш
:50:12
че по отчаяна няма
:50:14
няма друга като мен
:50:17
Аз съм необикновена, толкова необикновена,
:50:22
бореща се за вниманието ти,
:50:26
което би ми дал.
:50:27
Дами и господа, г-н Боб Харис.
:50:32
Благодаря, това е трудно парче.
:50:42
Чувствам аз сега,
:50:46
не мога да усетя
:50:50
листата паднали в нощта
:50:54
Кой би казал накъде отлитат
:50:57
като вятъра свободни
:51:02
и дали ще разберат
:51:05
защо приливът морски
:51:09
няма връщане назад
:51:16
Повече от това, знай, няма друго
:51:23
Повече от това, кажи ми
:51:31
повече от това, има ли друго?