:04:02
Я се махай от мен.
:04:03
Тогава, както майка ми казва...
:04:05
Това, което баща ти ми направи
докато спях.
:04:08
... сестра ми Ана се роди.
След това и аз, Анджело Барберини.
:04:13
Израснах в тих и мирен
квартал. Но отвътре...
:04:18
- Не, не може да си играеш в парка.
- Ще те отвлекат.
:04:21
- Не, не може да ходиш на плуване.
- Ще се удавиш.
:04:23
Не, не може да ядеш
в къщата на касапина.
:04:25
- Те не са италианци.
- Храната им ще те убие.
:04:32
Тогава се появяваше леля ми Йоланда.
Винаги внасяше живот...
:04:36
... в иначе
смъртоносното съществуване.
:04:41
Хей, ти.
Ще спреш ли тази музика?
:04:45
Защо винаги е толкова щастлива,
не знам.
:04:47
Сестра ми Ана си имаше собствен
начин за успокоение.
:04:50
Лекуваше се с една
малка вкусна ледена близалка.
:04:53
До този ден тя отричаше,
че е пристрастена.
:04:59
Най-добрият ми приятел, Нино,
винаги кроеше нещо.
:05:12
Нино и аз бяхме неразделни.
:05:16
Обичах училището. Всеки ден
ходех с нетърпение, докато:
:05:21
Хуманитарна Гимназия
"Св. Пайъс 10-ти"
:05:24
1500 ученика,
99.9% италианци...
:05:27
... само чакащи да си
го изкарат на някого.
:05:30
И когато аз отидох там,
проблемите им се решиха.
:05:37
Можех да понеса унижението
да бъда жив графит...
:05:41
... но когато Нино започна
да се срамува от мен...
:05:53
Говорехме си само в събота.
През уикендите беше като едно време.
:05:57
В последствие, Нино спря
да идва дори и в събота.