:45:11
Когато бях дете,
ходехме из горите
:45:14
с плюкала.
:45:16
Нищо особено, достатъчно само
да убиеш птица или катерица,
:45:20
може би и нещо по-голямо
ако си късметлия.
:45:25
Убих първия си
човек в тези гори.
:45:28
Държеше ипотеката за нашата ферма,
и след като баща ми умря,
:45:33
той идваше да взема дълговете
от майка ми по какъвто и да е начин.
:45:38
Не бях по-голям от Бътън
когато го застрелях в гърлото.
:45:43
Знаех, че ще има още убийства,
избягах и постъпих в армията.
:45:47
Беше война.
:45:50
Бяха доволни,
че съм при тях.
:45:54
Първата ми престрелка бе
сякаш ловувах с приятели.
:45:57
Ние стояхме на някакви дървета,
а те просто маршируваха срещу нас.
:46:03
Трябва да имаше стотици мъртви
след като пушекът се вдигна.
:46:08
Обиколихме и застреляхме
всички, които не бяха.
:46:12
По-сръчните от нас
сформираха специален отряд.
:46:15
така, че можехме да
пътуваме леко въоръжени.
:46:18
във вражеска територия.
:46:21
Заповедите бяха прости.
Да създаваме проблеми където можем.
:46:25
Службата беше такава и скоро
започнахме да убиваме хора,
:46:30
които дори не бяха в униформа.
:46:33
Така продължи
до края на войната.
:46:38
След това,
дойдох на Запад.
:46:41
Имаше голяма нужда
от способни хора.
:46:45
Аз ги карах да работят
за такива като Бакстър.
:46:53
Рядко минаваше ден
:46:57
без да мисля за това, кой съм
и какво бях направил.