:34:01
Кажи ми какво виждаш.
:34:03
Точно така, Ърни.
Те вече са мъртви.
:34:05
Ти го знаеш и аз го знам.
:34:08
Всички там вътре го знаят също, само дето
се страхуват да признаят очевидното...
:34:10
И това направо ме влудява от ужас!
:34:13
Защото, бягството ни даваше...
:34:16
поне едно... надежда.
:34:20
Надежда, Ърни.
Защото без нея можем да си седим тук...
:34:24
с ръце в задниците и да чакаме края.
:34:26
Това ли искаш?
:34:30
Нека ти кажа нещо за мен.
:34:33
Аз не съм глупак,...
:34:36
нито съм камикадзе.
:34:39
Ако не успея да избягам,
ще направя нещо също толкова добро.
:34:43
Ще се погрижа сам за себе си.
:34:45
И точно това планирам.
:34:47
Янкър, ние всички сме в това!
Всички заедно!
:34:51
Така е, хлапе.
Всички до един.
:35:02
28 Октомври 1942 г.
Начало на строителството на ЖП линията
:35:13
Японците се подготвяха да
завладеят Индия.
:35:16
Железопътната линия трябваше
да бъде тяхната снабдителна връзка.
:35:19
С нашите сили те щяха да
постигнат тази цел.
:35:38
Когато живееш за да умреш,
всяка минута ти се струва цяла вечност.
:35:43
Дните се губят.
:35:45
Месеците се преливат един в друг.
:35:47
Единствената реалност, която
познаваш е сегашния момент.
:35:51
А той е надвиснал над теб като смъртта.
:35:54
Трудно е да опишеш какво
значи да живееш...
:35:57
... с постоянна болка от глад в стомаха си.
:35:59
С вонята на болестите и смъртта
навсякъде около теб със всеки поет дъх.