:49:01
Това не мога да го разбера.
:49:02
Не знам. Може би, защото Лиса мисли,
че изгледат прекрасно.
:49:05
Разбирам.
:49:11
Да...
:49:19
Не те са нещо страшно хубаво,
правят кревата да изгледа хубав.
:49:25
Ей! Какво правиш? Това е кадифе.
:49:29
Освобождавам те.
:49:31
Опитай се!
-Не! Няма сега да...
:49:34
Хайде изтърбуши една,
да видиш, какво е чувството.
:49:36
Хайде де!
-Това е глупаво. Няма едно разпорване
:49:39
с нож на възглавница, отведнъж да
ме накара да се чувствувам...
:49:44
Ама наистина хубаво е чувството.
:49:49
Виждаш ли?
-Да! Какво ти казах?
:49:51
Знаеш ли какво, права си!
-Хайде, по-голямата!
:49:52
В каква е челта на това?
-Няма цел. Ха!
:49:59
Имам предвид, какво искам аз?
Закуска в кревата?
:50:01
Хайде сега отново.
-Знаеш ли колко време губя с вадене
:50:04
на възглавниците всеки ден?
-Колко?
:50:05
-4 минути сутрин и 4 вечер.
Това се 8 минути на ден.
:50:07
Като сметна, 56 минути седмично,
това е глупаво,
:50:09
това са 2 дена от годината,
но няма повече да вадя
:50:11
глупави възглавници от моят креват!
:50:15
Полека, полека, удари и в постелята.
:50:20
Наистина малко закъснявам.
-Какво, пак ли загуби ключовете?
:50:25
Не, но не са където
последния път ги оставих.
:50:28
Ей, нали използваш този ключодържач
:50:30
който ти купих? -Рубен...
-Мисля, че ще ти помогне!
:50:33
-...трябва ми глупавият ключодържател!
:50:35
ОК! Както и да е, искам да дойда с теб.
:50:38
Наистина ли? Мислех, че мразиш
клубовете по танци.
:50:42
Не, не... това е само салса,
ще бъде забавно, ще гледам.
:50:44
Ей какъв е този звук?
-Нищо!
:50:46
Това е ключодържателя, нали?
:50:47
Не е ключодържателя, ясно?
-Разбира се, че е!
:50:50
Не ми трябва ключодържателя,
ще се видим по-късно, хайде със здраве.
:50:51
Разбира се...