:07:02
Той не каза ли току що,че имаш
да хващаш самолет?
:07:05
Да. Но, ами, имам малко свободно време.
:07:08
- Добре.
- Да? Добре, е, нека да...
:07:12
Ще те чакам отвън. Okay.
:07:15
Извинявай. Ще се отбия
до едно кафе.
:07:18
- Ще се върна в 7:15.
- Подписа ли ги всичките?
:07:20
- Да,направих го.
- Вземи визитната картичка на шофьора ти-Филип...
:07:23
...така че да можеш да му звъннеш
на мобилния ако случайно закъснееш.
:07:26
Ще подредим багажа ти в багажника
за да не закъснееш.
:07:28
- Добре,благодаря за всичко.
- Благодаря ти.
:07:33
Кой е Филип?
:07:52
- Не мога да повярвам,че си тук.
- Аз живея в Париж.
:07:57
Сигурен ли си,че не трябва да останеш?
Да не би да трябва да говориш още?
:08:00
Писна им от мен.
Прекарах ноща тук.
:08:02
- Така ли?
- Да,има таванска стая нагоре по стълбите.
109
00:08:26,956 --> 00:08:29,322
- Ти как си? Толкова е странно.
- Ами добре съм.
:08:08
- Радвам се да те видя.
- И аз се радвам
:08:14
- Е,искаш ли да отидем на кафе?
- Разбира се.
:08:17
Добре. Има едно,което е наблизо.
:08:19
Помислих си,че чисто ще се объркам
като те видях вътре.
:08:23
Как знаеше,че
ще съм там?
:08:25
Това е любимата ми книжарница в Париж.
Мога с часове да си чета в нея.
:08:29
Харесва ми. Има малко бълхи,
но,нали знаеш...
:08:31
Да знам. Мисля,че котка е спала
на главата ми предната вечер.
:08:34
Видях твоята снимка на един
календар преди един месец...
:08:36
...и това,че си щял да бъдеш тук.
:08:39
Странно е, защото четох статия за твоята книга...
:08:41
...И ми звучеше леко познато.
- Леко? Да бе.
:08:46
Обаче не ми стана съвсем ясно докато
не видях твоята снимка. И така...
:08:50
Успя ли да я прочетеш?
:08:52
Да, аз...
:08:53
бях много,много изненадана,
както можеш да си представиш.
:08:56
Искам да кажа,че всъщност я прочетох два пъти.
:08:59
- Така ли?
- Да.