:41:03
Кой е този на тромпета?
- Това е Дениъл, собственикът.
:41:10
- Страхотно. Мисля, че ще го черпя едно питие.
:41:15
- Разбира се, скъпи.
:41:24
Бях на 19 и си купих билети за тук.
:41:29
Парите не бяха важни. Просто исках
да се занимавам с музика.
:41:34
22 юли 1964г. - кой мислите
влезе през тази врата?
:41:42
Маилс Дейвис.
:41:43
Така беше.
:41:45
Става въпрос за най-печения човек на света.
:41:50
Правеше записи в "Колумбия".
:41:56
Преди да се усетя вече се качи на сцената
и свиреше с оркестъра. - Не може да бъде.
:42:03
Беше страшно. Човекът беше толкова фокусиран.
:42:06
А и без това си беше страшен. Всеки в клуба знаеше,
че не можеш просто така да го заговориш.
:42:15
Изглеждаше сякаш си почиваше,
но всъщност преценяше всичко.
:42:19
Имаше една млада двойка, която
се опита да се здрависа с него.
:42:23
"Здравейте. Името ми е..."
:42:25
Разкарай се копелдак и взимай
тъпата си кучка със себе си.
:42:30
Това беше Маилс. Такъв беше в
музикалната си стихия - бесен.
:42:40
- Но ти успя да говориш с него?
:42:42
- Нещо по-добро - свирих за около 20 минути.
- Невероятно.
:42:47
- Как се справи?
:42:48
- Наистина си загазил, когато
свириш до Маилс Дейвис.
:42:52
Но той ме покри.
:42:54
- Какво каза?
- Каза една дума - супер.
:42:58
- Супер?
- Да. - Само това?