:42:03
Беше страшно. Човекът беше толкова фокусиран.
:42:06
А и без това си беше страшен. Всеки в клуба знаеше,
че не можеш просто така да го заговориш.
:42:15
Изглеждаше сякаш си почиваше,
но всъщност преценяше всичко.
:42:19
Имаше една млада двойка, която
се опита да се здрависа с него.
:42:23
"Здравейте. Името ми е..."
:42:25
Разкарай се копелдак и взимай
тъпата си кучка със себе си.
:42:30
Това беше Маилс. Такъв беше в
музикалната си стихия - бесен.
:42:40
- Но ти успя да говориш с него?
:42:42
- Нещо по-добро - свирих за около 20 минути.
- Невероятно.
:42:47
- Как се справи?
:42:48
- Наистина си загазил, когато
свириш до Маилс Дейвис.
:42:52
Но той ме покри.
:42:54
- Какво каза?
- Каза една дума - супер.
:42:58
- Супер?
- Да. - Само това?
:43:03
Да. Бях добър, но не бях готов.
Искаше да каже да му се обадя, когато съм готов.
:43:07
- А ти обади ли се?
- Не.
:43:09
Отказах се. Занимавах се с други неща и,
когато се върнах към музиката сезонът беше приключил.
:43:18
Но знаеш ли...през 1945г. тази нощ беше
доста над моето възприемане. Тук в тази стая.
:43:32
- Прекрасна история.
:43:35
Трябва да я разкажа на хората
в Кулакон и Картахена.
:43:52
- Познаваш хора в Кулакон и Картахена?
:43:59
Тъкмо си мислех, че си пич.