:29:01
Не пипай!
:29:03
Съжалявам.
:29:05
Старите неща са много деликатни.
:29:10
Какво е това?
:29:13
Стая. Скрита зад стената.
:29:16
- От къде разбра че е там?
- Пол ми каза.
:29:20
Хей, виж това.
:29:25
Защо не я закачим тук?
:29:32
Мамка му!
:29:34
Работи.
:29:36
Това им е хубавото на старите неща,
:29:38
не им трябва електричество
за да работят.
:29:42
Ще го спра.
:29:44
Недей.
:29:51
А ти, малък медиум,
от къде знаеше че стаята е там?
:29:55
За какво говориш?
:29:59
- Татко каза че ти си му казал къде е стаята.
- Нищо не съм казвал. Това е лъжа.
:30:03
Искаш да се правиш на мъченик,
добре.
:30:05
Ако продължаваш така,
не знам какво ще правим.
:30:11
Какво става?
:30:12
Нищо. Брат ти отново се е наранил.
Това е всичко.
:30:18
Непохватко.
:30:22
Кой ти направи това?
:30:25
Реджи, не започвай отново.
Не се дръж като параноичка.
:30:29
Да се държа като параноичка?
:30:31
Случва се за втори път.
Искаш да ми кажеш, че нищо не става?
:30:34
Не казвам това.
Казвам само, че такива неща се случват.
:30:38
Трябва да е по-внимателен.
:30:40
Мамо, защо отказваш да видиш това което
е пред очите ти? Не е нормално.
:30:44
Ще говорим с дядо ти. Може би той
ще поговори с Пол.
:30:46
Какво повече искаш да направя?
:30:47
Трябва да изстържа ръждата от пода.
Къде оставихте ножа?
:30:52
Отварях кашони вчера.
Трябва да е някъде там.
:30:57
Не те разбирам.
:30:59
- Наистина не те разбирам.
- Какво става тук?