:30:03
Искаш да се правиш на мъченик,
добре.
:30:05
Ако продължаваш така,
не знам какво ще правим.
:30:11
Какво става?
:30:12
Нищо. Брат ти отново се е наранил.
Това е всичко.
:30:18
Непохватко.
:30:22
Кой ти направи това?
:30:25
Реджи, не започвай отново.
Не се дръж като параноичка.
:30:29
Да се държа като параноичка?
:30:31
Случва се за втори път.
Искаш да ми кажеш, че нищо не става?
:30:34
Не казвам това.
Казвам само, че такива неща се случват.
:30:38
Трябва да е по-внимателен.
:30:40
Мамо, защо отказваш да видиш това което
е пред очите ти? Не е нормално.
:30:44
Ще говорим с дядо ти. Може би той
ще поговори с Пол.
:30:46
Какво повече искаш да направя?
:30:47
Трябва да изстържа ръждата от пода.
Къде оставихте ножа?
:30:52
Отварях кашони вчера.
Трябва да е някъде там.
:30:57
Не те разбирам.
:30:59
- Наистина не те разбирам.
- Какво става тук?
:31:02
Всичко е наред. Страхотно е.
Не може да бъде по-добре, нали мамо?
:31:07
Фантастично. Може би и ти
трябва да разопаковаш нещо.
:31:18
Какво става?
:31:22
Каза че няма да ме питаш защо.
:31:24
Какво?
:31:27
Защо оставам.
:31:31
И?
:31:33
Искам да ме попиташ.
:31:38
Баща ми е болен.
:31:42
Страда от рядка болест.
:31:46
Нарича се
"Синдромът на Хаутингтън".
:31:51
Точно преди Пол да се роди
състоянието му се беше влошило.
:31:55
Получаваше пристъпи.
:31:58
Не знаеш какво е