1:10:01
Защо не ми каза?
Откога знаеше?
1:10:04
Миналият понеделник,
когато той се обади.
1:10:07
Защо не ми каза?
1:10:08
Не исках да те разочаровам.
1:10:10
Мислих, че нямаше да дойде.
1:10:12
Достатъчно си преживял.
1:10:14
Не.
1:10:17
С вас никога не свършва.
1:10:19
Знаеше, но не ми каза.
1:10:21
Надявам се, че ще разбереш.
1:10:22
Не, не мога.
1:10:24
Не можеш...
1:10:28
Видя ли го?
1:10:30
Не, говорихме по телефонът.
1:10:32
Той винаги се обажда.
1:10:34
И къде е отседнал?
С чичо Едуард.
1:10:36
Сега там ли е?
1:10:38
Да. Той и Йосиф
утре отиват на гробището
1:10:41
за да видят дядо ти и баба ти.
1:10:44
Моите дядо и баба?
1:10:46
Родителите на баща ти.
1:10:48
Дядо обожаваше да идва
с нас в Мар дел Плата.
1:10:52
Мислех че е прекрасно,
1:10:54
защото ще е с теб.
1:10:59
"Наследствения вик"
1:11:01
Всички бяхме там.
1:11:03
Изведнъж, Йосиф идва
плачейки с крокодилски сълзи.
1:11:07
" Изгуби се! Ариел се изгуби!"
1:11:12
Къде може да е?
Търсихме те навсякъде.
1:11:16
Започнахме да пляскаме.
Бяхме в Ла Перла,
1:11:20
но ти не знаеше
името на плажа.
1:11:24
Беше много малък.
Толкова сладък, с къдрава коса...
1:11:28
И какво стана?
1:11:29
Чувах пляскането.
1:11:31
Така ли?
Не знаех къде беше.
1:11:33
Разходих се из целият плаж,
1:11:36
но не можах да те намеря.
1:11:39
Тогава наистина започнах да се паникьосам,
защото времето си минаваше,
1:11:43
а не можех да те открия никъде!
1:11:50
Продължих да ходя и срещнах
едно момиче, спасителка.
1:11:54
Тя ми каза, че те е намерила,
качила те на раменете си,
1:11:59
и започнала да пляска...