1:12:03
Но аз пристигнах много късно.
Един фотограф
1:12:07
предложил да те заведат в хотела.
Помниш ли името на хотела?
1:12:13
Не.
Да.
1:12:14
Спомням си, че
1:12:18
морето беше изрисувано върху
него, а отпред имаше палми.
1:12:21
Но знаеше, че беше Плая Мар.
1:12:23
Не, не знаех, някой ми каза,
че беше Плая Мар
1:12:24
И ме заведоха там...
имаха палми, отпред...
1:12:27
Да, какво стана там...
Заведоха те...
1:12:31
Мислиха, че беше
най-доброто място, защото беше
1:12:36
невъзможно някой да те намери там.
Безопасно място е.
1:12:38
Тогава ли пристигна?
Виж...
1:12:43
Седеше си там и си пиеше мляко,
с хляб и масло които обичаше,
1:12:49
и къдравата ти коса...
аз изпищях толкова силно...
1:12:52
че беше библейско,
"Наследствен вик".
1:12:58
Моля те, мамо.
Не можех да повярвам.
1:13:02
Прегръщах те, целувах те,
къдравата ти коса...
1:13:05
Най-добре си спомням твоя вик.
Така ли?
1:13:08
И тогава...
1:13:10
Не мога да преживея
този момент, защото...
1:13:17
Тогава недей.
Не го съживявай.
1:13:20
Боли ме, прави ми...
1:13:23
Не! Сега си спомням.
1:13:27
Това, което се случи
беше, че си помислих
1:13:32
че ще започнеш да ходиш
по пясъка мислейки
1:13:34
че е пустинята,
където баща ти е отишъл.
1:13:36
Не, мамо.
1:13:37
Бях на 4, знаех че съм на плажа
1:13:40
И не знаех, че в Израел има пустиня.
Може би
1:13:43
си го търсел.
Търсех пластмасови чашки.
1:13:46
Как се разбирахме с дядо?
1:13:49
Той те обожаваше,
но ти го мразеше.
1:13:57
Защо не ми е говорел за Елиас?
1:13:58
Говореше ти,
но ти сменяше темата.