:44:03
Ей.
:44:07
Стой на страна от нея...
:44:09
или ще си имаш работа с мен.
:44:24
Добре. Но следващия път...
:44:32
Лори чакай, Лори.
:44:35
Дорис, Дорис почакай
моля те!
:44:39
Дорис.
:44:41
- Мислехме че ти помагаме.
- Помагате как?
:44:44
Аз нямам проблем.
:44:46
Бях си просто чудесно преди
вие да се появите.
:44:54
Та.. имаш ли си някое специално момче?
:44:57
Не, нямам време за момчета.
:44:59
Както и да е.
По добре ми е да си упражнявам писането.
:45:02
- Оо, искаш да станеш писателка?
- Ахмм.
:45:05
Още от малка.
:45:07
- Искам да разказвам истории.
- Наистина? Какви по-точно?
:45:12
Не знам. Предполагам...
:45:15
нещо свързано с човешкия живот.
:45:18
Нали се сещаш, за начина по който
хората мислят за...
:45:23
своите родители
... които вече не са измежду живите.
:45:29
- Съжалявам
:45:33
Липсват ми... толкова много.
:45:41
Понякога ми е толкова мъчно, че не искам
да ме е грижа за никого около мен.
:45:53
Знаеш ли какво? Би трябвало
да вървиш от тази страна на улицата.
:45:57
Защо?
:45:59
Това да не е някакво
момчешко правило?