:45:02
- Оо, искаш да станеш писателка?
- Ахмм.
:45:05
Още от малка.
:45:07
- Искам да разказвам истории.
- Наистина? Какви по-точно?
:45:12
Не знам. Предполагам...
:45:15
нещо свързано с човешкия живот.
:45:18
Нали се сещаш, за начина по който
хората мислят за...
:45:23
своите родители
... които вече не са измежду живите.
:45:29
- Съжалявам
:45:33
Липсват ми... толкова много.
:45:41
Понякога ми е толкова мъчно, че не искам
да ме е грижа за никого около мен.
:45:53
Знаеш ли какво? Би трябвало
да вървиш от тази страна на улицата.
:45:57
Защо?
:45:59
Това да не е някакво
момчешко правило?
:46:02
Не, просто джентълмена
трябва да върви от онази
:46:04
страна на тротоара до
която минават колите.
:46:06
По този начин ако кола
например пръсне кал...
:46:08
или се качи на тротоара той да може
да я бутне на страни и да я предпази.
:46:11
- Разбираш ли?
- Ок.
:46:16
О...
пристигнахме.
:46:19
- Това е твоята къща.
- Да.
:46:21
Можеш да влизаш ако искаш.
:46:23
Благодаря ти че ме
изпрати до вкъщи.
:46:27
- Ами... лека нощ.
:46:30
Чакай, дай на мен.
:46:44
Ти си такъв джентълмен.
Моят Голям Ал.
:46:52
Е ще бъдем ли Н. Д. П. З.?.
:46:55
Н. Д. П. З.?.
:46:56
"Най-добри приятели завинаги. "