:52:00
- Не точно.
- Няма да е необходимо.
:52:05
- Разбира се, ще оставя решението на Силвия.
- Оставете го на мен, г-н Бари.
:52:10
Вече ще живея тук.
:52:13
Нанасяте се?
:52:15
Отивам там, където съм най- необходима.
:52:17
И ще направя всичко възможно тази къща да се поддържа
:52:20
без да има нужда да се допитваме до вашите подаяния.
:52:23
Не са подаяния, г-жо Де Мариър,
просто се опитвам да помогна като приятел.
:52:27
Нямате представа колко много коства вашето приятелство на дъщеря ми?
:52:31
Или наистина сте толкова голям егоист?
:52:35
Моля?
:52:37
Не виждате ли какво причинява едно посещение в къщата на женен мъж
:52:40
на една вдовица? На бъдещите и проекти?
:52:45
Силвия трябва да се омъжи. Момчетата имат нужда от баща.
:52:52
А вие разрушавате всяка надежда, че това семейство отново ще се стегне.
:52:57
Винаги съм мислил само доброто на това семейство.
:53:01
Аз ще се грижа за тях.
:53:03
Вие имате собствено семейство, за което да сте загрижен.
:53:06
Какво намеквате?
:53:08
Намеквам да пазите това, което имате, г-н Бари.
:53:12
Точно това правя.
:53:37
Бях абсолютно сигурна какво ще прочета тук.
:53:41
Няколко признания, излети на страниците.
:53:46
Не пиша любовни бележки в дневника си.
:53:49
Не.
:53:50
И все пак знаеш за кого говоря, нали?
:53:54
И това е някаква утеха, все пак.
:53:57
В крайна сметка те познавам поне малко.