:53:01
Аз ще се грижа за тях.
:53:03
Вие имате собствено семейство, за което да сте загрижен.
:53:06
Какво намеквате?
:53:08
Намеквам да пазите това, което имате, г-н Бари.
:53:12
Точно това правя.
:53:37
Бях абсолютно сигурна какво ще прочета тук.
:53:41
Няколко признания, излети на страниците.
:53:46
Не пиша любовни бележки в дневника си.
:53:49
Не.
:53:50
И все пак знаеш за кого говоря, нали?
:53:54
И това е някаква утеха, все пак.
:53:57
В крайна сметка те познавам поне малко.
:54:00
Не беше нужно да крадеш дневника ми, за да ме опознаеш, Мери.
:54:03
Не.
:54:05
Предполагам, че можех просто да гледам пиесите ти.
:54:11
Бях безнадеждно наивна, когато се омъжих за теб.
:54:15
Представях си, че
:54:18
читателите ти са погълнати от някакво тайно място,
:54:21
където идеите се реят из въздуха като есенни листа...
:54:26
и се надявах поне веднъж...
:54:31
да ме заведеш там.
:54:34
Няма такова място.
:54:38
Има.
:54:42
Невърленд.
:54:46
Това е най- добрата, която си писал, Джеймс.
:54:49
И съм сигурна, че семейство Дейвис ще хареса света, който си създал за тях.
:54:54
Само ми се иска и аз да бях част от него.
:54:57
Исках да бъдеш. Опитах.