:54:00
Не беше нужно да крадеш дневника ми, за да ме опознаеш, Мери.
:54:03
Не.
:54:05
Предполагам, че можех просто да гледам пиесите ти.
:54:11
Бях безнадеждно наивна, когато се омъжих за теб.
:54:15
Представях си, че
:54:18
читателите ти са погълнати от някакво тайно място,
:54:21
където идеите се реят из въздуха като есенни листа...
:54:26
и се надявах поне веднъж...
:54:31
да ме заведеш там.
:54:34
Няма такова място.
:54:38
Има.
:54:42
Невърленд.
:54:46
Това е най- добрата, която си писал, Джеймс.
:54:49
И съм сигурна, че семейство Дейвис ще хареса света, който си създал за тях.
:54:54
Само ми се иска и аз да бях част от него.
:54:57
Исках да бъдеш. Опитах.
:55:05
Винаги съм си представял, че ще изживеем невероятни приключения заедно.
:55:10
Но се нанесохме в тази къща
и ти започна... не знам...
:55:14
- ... да подреждаш мебелите...
- А какво се очакваше да правя, Джеймс?
:55:18
- Теб все те нямаше.
- Пишех!
:55:21
Седеше си в кабинета и се взираше в други светове сякаш аз не съществувах.
:55:28
Добре. Дай ми още малко време да довърша пиесата.
:55:31
Да го прекараш с музата си?
Омръзна ми да чакам.
:55:35
Омръзна ми да изглеждам като глупачка.
:55:39
Не мога да се откажа от пиесата.
:55:44
Разбира се, че не!
:55:47
Просто в края на деня се връщай при мен.
:55:50
Репетирай и се връщай за вечеря.
Без пътувания до провинцията,
:55:53
без дълги разходки в парка.
:55:57
Ако не можеш да ни дадеш шанс,