:31:01
Здрасти Джеймс, Джеймс...
:31:03
Джеймс.
:31:09
Сам, стига...
:31:14
- Ало?
- Страницата на Ню Йорк Поуст.
:31:19
О не... не мога да повярвам, че
съм в Поуст.
:31:25
-Очудващо, Сам, но баща ти мисли, че ти е подал
пръст, а ти си му налапала ръката. - Знам.
:31:30
- Напълно разбирам...
- Чуй ме, Сам, не можеш да си позволиш още
подобни изпълнения.
:31:34
Виж, не знам как са те учили,
но най-доброто решение в момента е да затвориш.
:31:42
- Дай ми го!
- Полудя ли? Той е бесен.
:31:45
- Лиз, само ще му кажа "здрасти, татко, обичам те,
това е нелепа случайност"...
- Продължавай, слушам те!
:31:52
- Здрасти, татко. Виж, наистина съжалявам.
-Какво си мислише, че правиш, Сам?
:32:00
Знам...
:32:05
- Да, съквартирантката ми Мия.
- Само да поясним.
:32:08
- Тя е тази по...-...прашки. - Прашки.
- Точно така. – Добре, дай ми я!
:32:16
Г-н президент, Мия Томсън
е на телефона.
:32:23
С цялото ми уважение и въпреки факта, че
сте невероятен дипломат, мисля,
че се нуждаете от съвет относно възпитанието.
:32:28
Наистина ли?
:32:30
- Знаеш ли какво, Мия
Напълно съм съгласен с теб.
- Какво?
:32:35
Прекрасно е да знаеш, че дъщеря ти живее
с такава разумна, млада жена.
:32:40
Имаш едно прекрасно качество, Мия.
Знаеш ли какво е то? Характер.
:32:45
- Някои хора го имат, други не.
Ти го имаш.
- Наистина ли?
:32:49
Благодаря ви! И вие го имате, цялата тази
история с Китай...справихте се чудесно.
:32:55
Определено разбирам как сте се
чувствали.