:57:00
- Как е?
:57:02
Радвам се, че се запознахме.
Извинявай, че току що казах вагина.
:57:05
- Не знаех, че си тук.
- Няма нищо.
:57:07
Хубаво. Хайде да рушим.
:57:13
Едно, две, три!
:57:23
- Какво правиш?
- Ларжман влизай в басейна!
:57:27
Толкова е топло!
:57:29
Можеш ли да плуваш?
:57:32
Разбира се, че мога.
:57:52
Пич, май трябва да стоиш в плиткото.
Не знам как се прави изкуствено дишане.
:57:56
Приличаш на мокър бобър.
:58:14
Има толкова много нормални
детски неща, които съм пропуснал.
:58:17
Има толкова много нормални детски неща,
които ми се иска да бях пропуснала.
:58:23
Има момент в живота, в който осъзнаваш,
че къщата в която си израстнал...
:58:27
вече не е твой дом.
:58:29
Изведнъж, дори и да имаш
място на което държиш нещата си,...
:58:33
самата идея за дома вече я няма.
:58:37
Все още се чувствам
у дома в моята къща.
:58:41
Ще видиш един ден, когато се изнесеш.
Това ще стане един ден и идеята ще изчезне.
:58:45
Чувстваш се сякаш никога
няма да я върнеш обратно.
:58:49
То е като да изпитваш носталгия към място,
което никога не е съществувало.
:58:55
Може би е като някакъв обред
за преминаване в ново състояние.
:58:58
Няма да почувстваш същото отново,
докато не създадеш нова идея за дом за себе си.