:58:14
Има толкова много нормални
детски неща, които съм пропуснал.
:58:17
Има толкова много нормални детски неща,
които ми се иска да бях пропуснала.
:58:23
Има момент в живота, в който осъзнаваш,
че къщата в която си израстнал...
:58:27
вече не е твой дом.
:58:29
Изведнъж, дори и да имаш
място на което държиш нещата си,...
:58:33
самата идея за дома вече я няма.
:58:37
Все още се чувствам
у дома в моята къща.
:58:41
Ще видиш един ден, когато се изнесеш.
Това ще стане един ден и идеята ще изчезне.
:58:45
Чувстваш се сякаш никога
няма да я върнеш обратно.
:58:49
То е като да изпитваш носталгия към място,
което никога не е съществувало.
:58:55
Може би е като някакъв обред
за преминаване в ново състояние.
:58:58
Няма да почувстваш същото отново,
докато не създадеш нова идея за дом за себе си.
:59:02
Нали разбираш... За твоите деца.
За семейството което започваш.
:59:05
Това е като цикъл.
:59:09
Не знам. Просто ми липсва идеята.
:59:16
Може би всъщност всичко
това е семейството.
:59:19
Група от хора на които им
липсва същото въображаемо място.
:59:33
Може би.
:59:47
Какво ще кажеш за малко мебели, пич?
:59:50
Купих си стол, но не го харесвам.
:59:53
- Къде е?
- В момента ни топли.