1:02:01
точно този ден...
1:02:03
вратата на миялната машина...
1:02:07
беше паднала отворена...
ключалката й беше счупена.
1:02:10
И се отваряше отвреме навреме.
1:02:12
Скапаната ключалка.
1:02:15
Изумително е каква част от живота ми беше
предопределена от една парче пластмаса.
1:02:20
1:02:22
Както и да е, тя падна назад върху вратата...
1:02:25
и удари шията си върху кухненския плот,
което я парализира от кръста надолу.
1:02:32
- Още ли искаш да сравняваме прецакани семейства?
1:02:35
Но майка ти беше в количка
дълго преди да те махнат.
1:02:38
Да. Бях на 9.
1:02:41
Изпратиха ме на терапия, дадоха ми и лекарства...
1:02:44
които трябваше да "обуздаят моя гняв",
1:02:47
и оттогава ги взимам под различна форма.
1:02:50
Когато станах на 16, моят баща психиатър
стигна до извода, че...
1:02:54
това не е най-подходящата среда
за мен в която да раста,...
1:02:58
и ме изпрати в пансион.
1:03:00
- И оттогава не се бях прибирал у дома.
- Досега.
1:03:03
- За нейното погребение.
- Досега, за погребението й.
1:03:09
Не мога да повярвам, че футболиста идиот
е пристрастен към хапчета.
1:03:14
- Джеси?
1:03:16
Къде е сауната?
1:03:18
- Аз ще й покажа.
- Не, аз.
1:03:21
- Не, ти й донеси хавлия.
- Чакай, чакай.
1:03:26
Искаш ли да те повозя, сладурче.
1:03:41
Сега си там нали?
1:03:43
-Какво искаш да кажеш?
- Майка ми винаги казва така,
1:03:46
когато види, че съм замислена.
1:03:50
И сега като те гледам...
1:03:53
разказвайки ми тази история,
1:03:56
мисля, че определено си в нея.
1:03:59
Мисля, че си права. В нея съм.