1:25:00
Какво беше това?
1:25:05
Скъпи.
-Мамо?
1:25:09
Адам, къде си?
1:25:18
Адам.
-Адам не може да дойде да играе, г-жо Дънкан.
1:25:22
Почакай!
1:25:29
Нека ти обясня.
1:25:43
Адам.
1:26:05
Не си могъл да го използваш, нали?
1:26:09
Закари.
1:26:11
Не си могъл да го използаш
1:26:13
Дори не ти е хрумнало да опиташ.
1:26:19
Напротив, хрумна ми.
1:26:20
Но пожарът е унищожил всичко,
не е останала даже една клетка.
1:26:24
Можех да използвам клетките му
имах достатъчно материал,
1:26:27
след това което се случи,
но не можех...
1:26:29
А бях съвсем близо
до пълно усъвършенстване на процедурата...
1:26:31
Аз... не можеш да си представиш
какво мъчение е това...
1:26:35
Да притежаваш знанието и силата..
но да знаеш, че не можеш да направиш нищо...
1:26:38
Но си направил друго, Ричард...
1:26:39
Клетките на Адам са позволили да се запазят физическите белези...
1:26:42
а ти естествено си манипулирал гените,
1:26:44
характерът му, паметта му.
Прав съм, нали?
1:26:48
С изключение на едно нещо.
1:26:50
Нямаше как да се предвидят резултатите.
1:26:52
Можех единствено да чакам и да се надявам
да се е запазила някаква, макар и малка част от него
1:26:56
Да се е запазила?
1:26:57
Имаш ли представа какво
направи със сина ми?