:22:38
-Какво е това?
-Бъдещето.
:22:48
Нека се посвием малко и да изчакаме
докато е неспокоен!
:23:05
-Наистина ли ще се осмелиш?
-Наистина.
:23:09
Мога ли да те попитам
как напусна дома си.
:23:13
Искаш ли да знаеш, наистина?
:23:14
Обещай
че няма да се плашиш.
:23:20
Нямаше начин да остана при родителите си.
И те не бяха дори посредствени.
:23:24
Най-точно - невероятно отегчителни.
:23:27
Особено майка ми,
Като малка исках да я убия.
:23:31
И един ден
запалих къщата...
:23:32
...отворих вратата - и на ляво.
:23:34
Как мислиш,
защо запалих къщата?
:23:36
Мачове, алкохол,
работата!
:23:40
И родителите ти?
:23:42
Те бяха в летаргия.
:23:43
И си мисля, че за тях това беше О.К.
:23:46
Те никога не направиха
нещо, във всеки случай!
:23:47
Ти си луда!
:23:50
Нали ти обещах
да не те плаша!
:23:52
Тогава си боядисах косата
и почнах да търся работа.
:23:56
Как смяташ да почиваш?