:23:05
-Наистина ли ще се осмелиш?
-Наистина.
:23:09
Мога ли да те попитам
как напусна дома си.
:23:13
Искаш ли да знаеш, наистина?
:23:14
Обещай
че няма да се плашиш.
:23:20
Нямаше начин да остана при родителите си.
И те не бяха дори посредствени.
:23:24
Най-точно - невероятно отегчителни.
:23:27
Особено майка ми,
Като малка исках да я убия.
:23:31
И един ден
запалих къщата...
:23:32
...отворих вратата - и на ляво.
:23:34
Как мислиш,
защо запалих къщата?
:23:36
Мачове, алкохол,
работата!
:23:40
И родителите ти?
:23:42
Те бяха в летаргия.
:23:43
И си мисля, че за тях това беше О.К.
:23:46
Те никога не направиха
нещо, във всеки случай!
:23:47
Ти си луда!
:23:50
Нали ти обещах
да не те плаша!
:23:52
Тогава си боядисах косата
и почнах да търся работа.
:23:56
Как смяташ да почиваш?
:24:01
Айде, давай!
:24:04
Точно така не съм живяла.
Лъжех, че уча в университета.
:24:09
-Къде?
-Александрополи.
:24:12
Той беше най-отдалечен
за да си помислят да ме проверят.
:24:14
-И какво щеше да стане ако те хванеха?
-Нямаше никой да спечели. Все едно им беше.
:24:24
Аз също съм си мислила
да подпаля къщата!
:24:29
Марта... ти наистина
ме разочароваш!
:24:39
Що не ме
изчукаш тук?
:24:41
Наистина, преди боса, така
ще разбере най-после кой е отгоре!
:24:45
Не, не тук.
:24:47
Или искаш да ме отблъснеш, или не искаш
да се захващаш с мен?
:24:51
Не бери грижа! Ще му се наслаждавам,
докато плаща.
:24:55
Ако му се израдвам, тогава значи
съм заиграла на хорото.
:24:57
-Що не се изчукаме?
-И що трябва да ни разрешава някой.