:45:01
Могат да подпишат само родитeл или настойник.
А аз не съм нито едно от двете.
:45:08
Съжалявам.
:45:10
Това е окончателно.
:45:14
Ще се видим по-късно.
- Ще се видим.
:45:32
Професоре, мога ли да ви питам нещо?
:45:34
Искаш да ти кажа защо те спрях
да се изправиш пред богарда.
:45:36
Да. -Мислих, че ще вземе образа
на лорд Волдемор.
:45:42
Да, мислих си за него,
в началото.
:45:45
Но после се сетих за онова във влака.
:45:49
И дементора. - Учуден съм.
:45:51
Изглежда, че онова от което се страхуваш най-много,
се страхува от себе си. Това е много мъдро.
:45:56
Преди да припадна...
:45:59
...чух нещо.
:46:01
Жена.
:46:03
Пищеше. - Дементорите умят да
пробудят нашите най-дълбоки спомени.
:46:08
Нашата болка става тяхна мощ.
:46:11
Мисля, че това беше майка ми.
:46:14
В ноща, когато беше убита.
:46:18
Познах те още първия път, когато те видях.
:46:23
Не по белега, по очите.
:46:26
Очите на майка ти.
:46:29
Да, о, да.
:46:32
Познавах я.
:46:36
Тя ми помогна, когато никой не пожела.
:46:40
Беше не само много
талантлива вещица...
:46:44
... беше много мила жена.
:46:47
Умееше да вижда добрината в другите.
:46:51
Най-специалното беше, че самия
човек не знаеше тези неща за себе си.
:46:59
А баща ти, Джеймс...