:56:23
Изглежда малко блед, нали?
:56:25
Какво очакваше?
Паднал е от 100 метра.
:56:28
Хайде да видим как би изглеждал ти.
:56:32
Навярно по-добре от обичайното.
:56:38
Как се чувстваш?
:56:40
Прекрасно. - Добре ни уплаши.
:56:43
Какво се случи?
:56:45
Падна от метлата. - Наистина?
:56:48
Кой победи?
:56:54
Никой не те обвинява.
:56:56
Дементорите не смееха
да приближат игрището.
:56:59
Дамбълдор беше побеснял.
Много беше сърдит.
:57:04
Трябва да знаеш още нещо.
:57:07
Когато падна... метлата ти...
:57:10
падна и...
:57:16
Съжалявам за метлата ти.
:57:19
Нима не може да се поправи? - Не.
:57:23
Професоре, защо дементорите
се плашат толкова от мен?
:57:27
Имам предвит, повече от останалите.
- Чуй.
:57:30
Те са едни от най-лошите същества
на планетата.
:57:34
Хранят се с всяко добро
чувство, с всеки щастлив спомен.
:57:38
Докато в човека не останат
само най-лошите чувства.
:57:43
Ти не си слаб, Хари.
:57:47
Те най-много действат на теб защото
в миналото ти има истински ужаси.
:57:51
Ужаси, които твоите приятели
немогат дори да си представят.
:57:55
Няма от какво да се срамуваш.
:57:58
Страхувам се.
- Щеше да си глупав, ако не беше така.