:29:02
Те са... трудни.
:29:06
Имаш предвид проектантът ти.
:29:08
Да.
:29:12
Е, защо го уби?
:29:16
Не съм убил д-р Ленинг.
:29:18
Защо тогава се укриваше на
местопрестъплението?
:29:22
Бях изплашен.
:29:24
Роботите не изпитват страх.
:29:27
Не изпитват нищо.
:29:29
- Не огладняват, не спят...
- Аз съм различен.
:29:33
Дори имам мечти.
:29:36
Човешките същества имат мечти.
:29:39
Дори кучетата имат мечти, но не и ти.
Ти си просто машина.
:29:43
Имитация на живот.
:29:46
Може ли един робот да напише симфония?
Може ли да нарисува красива картина?
:29:53
А вие можете ли?
:30:01
Мисля че си го убил, защото те е
учил да възпроизвеждаш емоции
:30:05
и нещата са излезли извън контрол.
:30:08
Не съм го убил.
:30:10
Сигурно е осъзнал, че емоциите
не са присъщи на робот.
:30:14
Не съм го убил.
:30:16
Ако един тостер или прахосмукачка
започне да ми прави сцени...
:30:20
Не съм го убил!
:30:35
Това се нарича гняв.
Симулирал ли си гняв преди?
:30:41
- Отговори ми, тенекио!
- Името ми е Сони.
:30:48
Значи си имаш име.
:30:53
Защо го уби?
:30:55
Разгневил ли те е?
:30:58
Д-р Ленинг се самоуби.
Не знам защо искаше да умре.