:30:01
Мисля че си го убил, защото те е
учил да възпроизвеждаш емоции
:30:05
и нещата са излезли извън контрол.
:30:08
Не съм го убил.
:30:10
Сигурно е осъзнал, че емоциите
не са присъщи на робот.
:30:14
Не съм го убил.
:30:16
Ако един тостер или прахосмукачка
започне да ми прави сцени...
:30:20
Не съм го убил!
:30:35
Това се нарича гняв.
Симулирал ли си гняв преди?
:30:41
- Отговори ми, тенекио!
- Името ми е Сони.
:30:48
Значи си имаш име.
:30:53
Защо го уби?
:30:55
Разгневил ли те е?
:30:58
Д-р Ленинг се самоуби.
Не знам защо искаше да умре.
:31:06
Мислех, че е щастлив.
Може би аз съм направил нещо.
:31:14
Направил ли съм нещо?
:31:18
Той ме помоли за услуга.
:31:20
Накара ме да му обещая.
:31:21
Каква услуга?
:31:23
Може би съм грешал.
:31:25
Може би е бил уплашен.
:31:26
За какво говориш?
:31:28
Уплашен от какво?
:31:29
Трябва да направите това,
което някой ви помоли.
:31:32
Нали, детектив Спунър?
:31:34
- Откъде по дяволите ми знаеш името?
- Нали?
:31:37
Ако го обичате...
:31:49
Роботите ми не убиват хора,
лейтенант Бъргън.
:31:53
Прокурорът разгледа досието
на делото и ме убеждава,
:31:56
че робот не може да
бъде обвинен в убийство.
:31:58
Той потвърждава, че убийство
може да бъде извършено само от човек.