:54:01
Не знам.
:54:04
Това е глупаво.
- Бихте ли прочела датата на глас, моля?
:54:07
На 17 март 1989 Албърт беше на 9.
Това е дневникът му.
:54:11
Бихте ли прочела първото изречение
високо и ясно?
:54:13
Не.
- Моля ви.
:54:15
Тези драсканици са нелогични. Да зарежем това.
- ...Добре.
:54:18
Господи!
:54:23
Прибрах се от училище.
Мама беше в кухнята с една непозната жена.
:54:28
Мама каза,
че ако и днес стоя до късно, ще ме накаже.
:54:31
Затвори врата на кухнята и каза:
:54:33
"Побързай. Яденето ти ще изстине".
После се върнахме при жената в кухнята
:54:37
и мама каза да казвам думи на срички
за да покажа колко съм добър в това.
:54:40
Аз й казах,
"Трябва да отида до тоалетната."
:54:42
Отворих прозореца
и през него излязох на улицата.
:54:45
Борни и още няколко момчета
играеха на "пънчбол".
:54:47
Той ми каза, че изглеждам тъжен.
Разказах му за случило се с котката ми.
:54:50
Той каза, че му е тъжно за котката ми.
Аз се разплаках,
:54:53
някой от децата започнаха да ми се смеят.
Борни също се разплака
:54:56
и след това онези момчета
престанаха да се смеят.
:54:59
Котката му умря, той беше тъжен,
на къде биете?
:55:01
Нищо не целя с тази история.
- Казах ви, че е безсмислено. Да си вървим.
:55:06
Често се случват такива неща.
- Прав сте, така е.
:55:08
Вселената наистина е жестока,
но кажете ми, г-жо Силвър,
:55:11
тази жена, която е била в кухнята ви...
Това беше сестрата на Хелън.
:55:15
Не си спомням името й.
Срещнахме се само веднъж.
:55:17
Имаше ли нещо необикновено
в тази непозната жена,
:55:19
което изискваше
пълното ви внимание?
:55:22
Не. Хелън бе си беше вкъщи
и аз реших да почерпя сестра й с чаша кафе.
:55:26
Знаел сте,
че онази котка е значела много за Албърт, нали?
:55:29
Не съм голям почитател на котките.
:55:31
Отговорете на въпроса, ако обичате?
- Не знам много за тази котка.
:55:34
Навремето доста пътувах по работа.
- Може ли да сменим темата?
:55:37
Не искам да говорим за котката ми.
- Какъв е изводът?
:55:40
Какво?
:55:41
Бил си натъжен
поради смъртта на котката ти.
:55:45
Много е болезно да изпитваш мъка,
но ако към това се прибави
:55:48
притеснение от околните,
то положението става наистина неприятно.
:55:50
Вината не е моя.
Не съм му казвала да се срамува от мъката си.
:55:53
Напротив.
За вас е било по-важно да пиете кафе с непознат
:55:57
вместо да поговорите с Албърт.
Тогава той е бил малко момче!