:53:02
Не!
- Защо тогава не се разбираш с нея?
:53:04
Как върви поезията ти, скъпи?
- Уволниха ме заради нея.
:53:07
Както казват,
поет къща не храни.
:53:09
Скъпа, какво си направила,
по дяволите?
:53:11
Нищо не съм направила.
- Глупости! Радиото беше настроено!
:53:15
Бях нагласил таймера!
-Ще ме оставиш ли да поговоря със сина си?!
:53:18
Искам да му покажа статия, което написах.
Огромна е, виждаш ли?
:53:22
Страхотна е, мамо. Виждам я много ясно.
- Та ти дори още не си я видял!
:53:26
Защо не ме оставиш да довърша?
- Оправих радиото. Стой далеч от него.
:53:28
Тук не е ли много задушно?
Чуйте това.
:53:39
Определено се налага да поговорим.
- Тя от къде се появи?!
:53:41
Какво става? Какво стана по дяволите?
-Казах ти че тук има още една жена.
:53:44
Ама какво...
- Искам да обсъдим някои доста интересни въпроси.
:53:49
Коя е тази жена?
- В апартамента ви намерих...
:53:53
...едно безспорно доказателство.
:53:56
Доказателство?
- Чий почерк е това, г-н Марковски?
:53:59
Извинете ме, г-н Силвър...
- Това е глупаво. Да си вървим.
:54:01
Не знам.
:54:04
Това е глупаво.
- Бихте ли прочела датата на глас, моля?
:54:07
На 17 март 1989 Албърт беше на 9.
Това е дневникът му.
:54:11
Бихте ли прочела първото изречение
високо и ясно?
:54:13
Не.
- Моля ви.
:54:15
Тези драсканици са нелогични. Да зарежем това.
- ...Добре.
:54:18
Господи!
:54:23
Прибрах се от училище.
Мама беше в кухнята с една непозната жена.
:54:28
Мама каза,
че ако и днес стоя до късно, ще ме накаже.
:54:31
Затвори врата на кухнята и каза:
:54:33
"Побързай. Яденето ти ще изстине".
После се върнахме при жената в кухнята
:54:37
и мама каза да казвам думи на срички
за да покажа колко съм добър в това.
:54:40
Аз й казах,
"Трябва да отида до тоалетната."
:54:42
Отворих прозореца
и през него излязох на улицата.
:54:45
Борни и още няколко момчета
играеха на "пънчбол".
:54:47
Той ми каза, че изглеждам тъжен.
Разказах му за случило се с котката ми.
:54:50
Той каза, че му е тъжно за котката ми.
Аз се разплаках,
:54:53
някой от децата започнаха да ми се смеят.
Борни също се разплака
:54:56
и след това онези момчета
престанаха да се смеят.
:54:59
Котката му умря, той беше тъжен,
на къде биете?