:52:03
В книгата посочен ли е някакъв метод
за всичко това?
:52:06
Нещата са написани съвсем простичко.
Просто ги приеми такива каквито са.
:52:09
Няма абсолютно нищо.
Няма одеала, няма преобразувания,
:52:12
няма никакви такива глупости.
:52:15
Съвпадението ми не означава нищо, нали?
- Просто се замисли.
:52:17
Предал ли си самият себе си?
- Хей, един момент!
:52:19
Какво правим тук?
Не искам да влизам в тази сграда! Спри!
:52:22
Отиди с нея, Албърт!
:52:31
Това е за теб.
- Благодаря ви.
:52:36
Хей, кой ти даде това?
- Не! Стой далеч от мен. Не искам да говоря с теб!
:52:40
Благодаря, Стивън.
:52:47
Не те очаквахме.
- Къде е тя?
:52:49
Кой къде е?
- Катерин.
:52:51
Коя е Катерин?
- Жената, която ме докара до тук. Къде е?
:52:53
Не знам за какво говориш.
:52:56
Пак се започва!
Какво става?
:52:58
Просто разговарям със сина ти.
- Обидил ли си с нещо майка си?
:53:02
Не!
- Защо тогава не се разбираш с нея?
:53:04
Как върви поезията ти, скъпи?
- Уволниха ме заради нея.
:53:07
Както казват,
поет къща не храни.
:53:09
Скъпа, какво си направила,
по дяволите?
:53:11
Нищо не съм направила.
- Глупости! Радиото беше настроено!
:53:15
Бях нагласил таймера!
-Ще ме оставиш ли да поговоря със сина си?!
:53:18
Искам да му покажа статия, което написах.
Огромна е, виждаш ли?
:53:22
Страхотна е, мамо. Виждам я много ясно.
- Та ти дори още не си я видял!
:53:26
Защо не ме оставиш да довърша?
- Оправих радиото. Стой далеч от него.
:53:28
Тук не е ли много задушно?
Чуйте това.
:53:39
Определено се налага да поговорим.
- Тя от къде се появи?!
:53:41
Какво става? Какво стана по дяволите?
-Казах ти че тук има още една жена.
:53:44
Ама какво...
- Искам да обсъдим някои доста интересни въпроси.
:53:49
Коя е тази жена?
- В апартамента ви намерих...
:53:53
...едно безспорно доказателство.
:53:56
Доказателство?
- Чий почерк е това, г-н Марковски?
:53:59
Извинете ме, г-н Силвър...
- Това е глупаво. Да си вървим.