:36:11
Мислех, че не пушиш.
:36:18
Бях спрял, заради здравето си.
:36:21
Как си, господин Рейни?
:36:23
О, просто прекрасно, господин Шутър.
Вие как сте?
:36:26
Май тресна нещо там вътре, от звука,
който се чу, не бих казал,
:36:30
че си толкова добре.
:36:33
Да крадеш от другите, обаче, изглежда
никога не те е притеснявало.
:36:38
Като те хванат обаче...
:36:42
Или може би проблемът е,
че успелите писатели като теб
:36:45
не са свикнали нещата да не
стават по техния начин.
:36:49
Защо не взе проклетото списание?
Беше там, в къщата и, нали?
:36:54
Ако взема разказа и ти го покажа,
:36:58
ще си тръгнеш мирно и кротко.
:37:00
Няма такова списание с разказ, господин Рейни.
:37:04
И ти и аз го знаем.
:37:06
Добре тогава...
:37:09
Какво можем да направим,
за да се почувстваш по- добре?
:37:19
Искам да го оправиш.
:37:22
Какво да оправя?
:37:23
Краят ми.
:37:25
Онзи, който промени.
:37:28
Не мога да реша кое е по- лошо,
:37:30
че открадна разказа или, че ми развали края.
:37:33
Краят ми беше идеален.
:37:35
Не мисля, че съм чел целия ти разказ.
:37:37
О, чел си го.
:37:39
"Знам, че мога да го направя-
каза си Тод Дауни
:37:43
и си взе още една царевица.
:37:48
Знам, че с времето смъртта и ще стане
загадка дори и за мен."
:37:54
Това е единствения край, който може
да съществува. Ще го напишеш, ще го