:37:00
Няма такова списание с разказ, господин Рейни.
:37:04
И ти и аз го знаем.
:37:06
Добре тогава...
:37:09
Какво можем да направим,
за да се почувстваш по- добре?
:37:19
Искам да го оправиш.
:37:22
Какво да оправя?
:37:23
Краят ми.
:37:25
Онзи, който промени.
:37:28
Не мога да реша кое е по- лошо,
:37:30
че открадна разказа или, че ми развали края.
:37:33
Краят ми беше идеален.
:37:35
Не мисля, че съм чел целия ти разказ.
:37:37
О, чел си го.
:37:39
"Знам, че мога да го направя-
каза си Тод Дауни
:37:43
и си взе още една царевица.
:37:48
Знам, че с времето смъртта и ще стане
загадка дори и за мен."
:37:54
Това е единствения край, който може
да съществува. Ще го напишеш, ще го
:38:02
публикуваш и ще напишеш името ми под него.
:38:05
За мен ще бъде удоволствие да напиша
вашия край, господин Шутър.
:38:11
Когато жена ти излезе от къщата, я видях.
:38:15
Красива е.
:38:17
Моята жена?
:38:18
Нека не я намесваме.
:38:22
Нямаше да я намесвам, ако можех.
:38:24
Но започвам да си мисля, че ти
няма да ми оставиш този избор.
:38:33
Един ден, когато се събудиш от вечните
си дрямки, ще видиш трупа и на боклука
:38:38
или, когато пуснеш радиото ще чуеш за нея
:38:42
Това ли искаш?
:38:47
Кажи!
:38:50
Няма да ти се размине толкова лесно.
:38:56
Знам какво направи и няма да се откажа...
:38:59
докато нещата не си дойдат на мястото.