:58:02
Добре... Прибирам се.
:58:05
Почакай!
:58:10
Исках да поговорим за онази
нощ, когато ме покани на вечеря.
:58:14
Съжалявам за начина, по
който се отнесох с теб.
:58:19
Разбираш ли, хората ме
възприемат по погрешен начин.
:58:21
Паулина, не е нужда да ми
обясняваш каквото и да е.
:58:26
Знам, че не съм длъжна да
давам обяснения на никого,
:58:28
защото не ме интересува
какво хората мислят за мен.
:58:29
Браво!
:58:32
Наистина е така!
- Добре. Браво.
:58:45
Съжалявам, може би...
... не трябва да съм тук.
:58:47
Не. Всичко е наред. Мисля, че просто...
:58:51
... се побърквам или нещо такова.
:58:57
Гладна ли си?
- Много.
:59:02
Чувствам се толкова глупаво!
:59:03
Не! Въобще не е. И аз
плача, когато съм гладен.
:59:07
Професионален навик... А ти?
:59:11
Искам торта!
:59:17
Внимавай! Не си мачкай новото палто.
:59:19
Старо е. Преправих го. Получи се.
- Така ли?
:59:22
Да. Баща ми ми помогна,
Той работи в химическо чистене.
:59:25
... Също и майка ми, брат ми,
двете ми по-малки сестри
:59:28
както и аз понякога. Казах
ти, че разбирам от петна.
:59:32
Работиш в химическо чистене...
- Работех...
:59:35
... докато бях не навърших 8.
Всъщност, тогава започнах да танцувам.
:59:39
Един ден, след училище, помагах
на майка ми в химическото...
:59:42
... и тя ме повика да взема една поръчка.
:59:44
Ставаше дума за много деликатна поръчка.
:59:47
... Беше съшит със златна нишка.
:59:51
Носех го така, сякаш щеше да се счупи.
:59:54
След това видях клиентката.
:59:57
Тя беше най-красивата жена,
която бях виждала някога.