:53:03
Той...
:53:05
започва като разказ от първо лице...
:53:08
за един човек, който се грижи
за баща си, който е прекарал удар.
:53:11
До известна степен е плод
на лични преживявания.
:53:14
Но само малко.
:53:16
Какво е заглавието?
:53:18
"Денят след вчера".
:53:20
Имаш предвид днес.
:53:25
Ами да... Искам да кажа така е, но...
Така е по-...
:53:29
Значи е за живота и смъртта или...
:53:32
Да...
:53:35
Всъщност не.
:53:37
Прескача насам-натам.
:53:40
В известен смисъл е за това.
Разбираш ли какво искам да кажа?
:53:43
Виждаш всичко от
гледната точка на бащата.
:53:46
Случват се много неща.
Паралелни разкази.
:53:49
Малко е объркано.
:53:51
А тогава, накрая,
цялата фабула се разплита...
:53:54
или се заплита...
:53:57
в някаква мистерия а ла Роб-Грилет.
:53:59
Разбираш ли?
:54:01
Но всъщност няма истинска развръзка.
:54:03
Еха.
- Просто...
:54:05
Мисля, че е чудесно,
че ще го издадат.
:54:09
Наистина. Искам да кажа, знам колко
е трудно да напишеш нещо.
:54:12
Да.
:54:14
Ето аз трябва да предам
работата си до петък...
:54:17
и ужасно ме е страх,
все едно съм ученичка.
:54:20
Работа, а?
- Да.
:54:22
Уча за магистърска степен
по лозаро-градинарство.
:54:25
Справям се горе-долу.
:54:28
Лозаро-градинарство? Наистина ли?
- Аха.
:54:30
Дори не знаех, че тук има колеж.
:54:33
Пътувам до Сан Луис Обиспо
два пъти в седмицата.
:54:37
Лозаро-градинарство? Уха.
:54:40
Значи искаш да работиш
във винарска изба?
:54:44
Може би.
:54:46
О.
:54:53
Е, кога ще мога да прочета
книгата ти?
:54:57
Ами, знаеш ли,
имам един ръкопис в колата.