:25:00
Няма ли някой да каже нещо,
което да звучи смислено?
:25:03
Всяка година по Коледа
настроението ми...
:25:05
Не, не. Ти не говори. Мамо?
- Дру иска семейна Коледа,
:25:09
така че... ние ще сме му семейство.
- Това е лудост.
:25:12
На мен ли го казваш? Никога не
съм имал сестра. Това са глупости.
:25:16
Добре. Ти си дете от любовника ми.
:25:18
Мамо!
- А ти не знаеш за нея.
:25:20
Това може да е интересно.
Тя може да е прислужницата.
:25:23
Ти ще си прислужницата.
- Хей, сладурчето ми се прибра.
:25:26
Здравей, татко.
- Как си, миличка?
:25:29
Аз съм добре. Но ти май си полудял.
Може ли да поговорим насаме?
:25:34
И не си ми казал?
- Стой далеч от дъщеря ми.
:25:36
Мамо, този очевидно е луд.
:25:39
Знам.
- Затова ще се кача горе,
:25:41
ще се изкъпя и като се събудя
сутринта, той ще си е отишъл.
:25:44
Нали?
- Може би.
:25:46
Защото...
Това не мога да го разбера.
:25:49
Мила, не сме и очаквали
да го разбереш.
:25:53
Благодаря...
- Хайде, мамо. Време е за дървото.
:26:02
Добре.
:26:03
Отново сме на линия.
:26:09
Да...
:26:11
Добре. Започваме.
:26:15
Едно, две, три.
:26:20
Сега вече е истинска Коледа.
:26:22
Подушвам мириса
на изгорените ми очи.
:26:25
Брайън, не гледай директно
към дървото.
:26:38
Брайън, събуди се! Аз съм, брат ти.
Навън вали сняг! Снежна Коледа!
:26:45
Защо, по дяволите, ме събуди?
- Не искам да изпуснеш забавлението!
:26:49
Какво забавление?
- О! Удар в лицето!
:26:55
О! Право в орехчетата!
:26:59
Не си чувствам пръстите на краката.
- Идва още една!