:30:05
Никой не ми предложи и капка
вода за да си напоя земята.
:30:13
Всичката царевица изсъхна...
:30:16
...а малкото което остана
селяните отказаха да купят.
:30:23
И заради това не мога
да платя рентата на Гитаджи.
:30:29
Но това не е правилно.
:30:34
Не е честно. Това е престъпление!
:30:39
Тук така стоят нещата.
:30:44
Няма залък да
напълним стомасите си,
:30:48
няма дрехи за носене,
няма покрив над главите ни,
:30:54
нито образование за децата ни,
нито земя!
:30:59
Само жаждата в сърцето ми
знае вкуса на сълзите ми!
:31:09
Какво ще правиш?
:31:11
Какво мога да направя?
:31:14
Мислех да се преместим в града
с надеждата че там животът ще е по-добър.
:31:20
Тези които са били там разказват
за страданията в града.
:31:26
Работник отива в града за работа
и попада в капана на предприемачите
:31:34
Или се връща гладен,
или никога не се връща.
:31:42
И скоро, се налага жената
да продаде малкото земя която има.
:31:48
Не сър, не!
:31:51
Не мога да оставя
на децата си такъв живот...
:31:58
...какво ще остане след мен?