:25:01
Дани.
- Хайде идвай.
:25:06
Седни на сянка, мили.
- И така, Дани, още ли рисуваш?
:25:10
Не.
- Не? Не искаше ли да станеш художник
като порастнеш?
:25:13
Вече не.
- Не? Тогава какъв искаш да станеш?
:25:17
Лекар.
- Лекар, а? Интерестно дете.
:25:20
И те имат пари.
Защо доктор?
:25:23
Защото искам да помагам на хората,
когато са наранени.
:25:26
Я го чуй това малко дете.
Ти имаш добро сърце, Дани.
:25:29
Това е всичко, което ти е нужно в живота.
А сега бъди добро момче и си изяж обяда.
:25:45
Сега, ще направим разрез тук.
Подайте ми № 17 моля.
:25:49
Всъщност, професоре, мисля че
№ 12 ще бъде по-подходящ.
:25:54
Да, правилно.
№ 12.
:25:58
Благодаря Ви, господин Монро.
:26:04
Здравейте. Аз съм доктор
Даниел Монро.
:26:07
Виждам Ви в болницата последните
няколколко дена и аз не мога да не забележа
:26:11
тази красива жена.
:26:15
Чудех се, дали бихте желали да
дойдете с мен на вечеря.
:26:20
Това би било страхотно.
- Браво, Дани, голям любовчия си бил!
:26:37
Страна професия имаш, знаеш ли.
Взимаш живота на хората и го правиш лъжа.
:26:44
Флетчър, мина много време.
:26:47
И години.
- Нямам време да наваксвам сега.
:26:54
Кажи нещо.
Моля те!
:26:56
Искам да благодаря на всички. Сериозно.
Това е най-хубавият ми рожден ден!