:27:03
Как се справяш Алън? Да гледаш как
хората спят и серат.
:27:08
Как се крадат един друг и
как лицемерничат.
:27:12
Долна работа.
- Не мога да говоря сега. На работа съм.
:27:23
Наранен съм, но не за това съм тук.
- Ще продавам книги през следващите 2 месеца.
:27:28
Не, не.
Нямам работа за теб.
:27:31
Всъщност ти имаш нещо,
което аз искам.
:27:34
Какво мога аз да имам, а ти да искаш?
- Знам, че си приел проекта Бенестър, и аз го искам.
:27:41
Мислех, че си се отказал от монтажирането.
:27:45
Предлагам ти 500 000$ в брой.
:27:51
Какво, съдебният процес ли?
Защо не забравиш за това и порастнеш?
:27:56
Това е истинският живот, сега.
:28:17
Да не си променил цветовете
на рибарската ни лодка?
:28:19
Никога не бих го направил.
- Сигурен ли си? Помня, че беше зелена, не червена.
:28:25
Всичките ми спомени в тази лодка,
винаги са били зелени, сякаш...
:28:30
в мислите ми е зелено.
- Може и да е била зелена.
:28:35
Бихте ли ме извинили, трябва да тръгвам.
- Добре. Все бързате.
:28:39
Красива работа господин Хакмън.
Ще Ви имам в предвид за мен.
:28:49
О, да. Въпросите. "Аз го помня различно",
"Сигурен ли сте, че така се случи?".
:28:52
Някой все още живее в миналото, Флетчър,
ние не продължаваме. Имаме това, което е нужно.
:28:56
И какво е това, което е нужно, Алън?
Илюзия? Отдаденост? Вина?